Малка Коледа и Бъдни вечер – как са празнували българите

Българска трапеза на Коледа. Снимка: „Български традиционен календар“. Илюстрована енциклопедия

Деня преди най-големия и тържествен зимен празник Коледа българите наричат Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни или Каден вечер, Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), „Неядка” (в Дупнишко), Бъдник, Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич.

Още в ранни зори на 24 декември във всеки дом започва суетнята около подготовката за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат около празничната трапеза в очакване на най-голямото събитие в християнския свят – раждането на Спасителя. Мъжете колят прасетата за следващия ден – Коледа. В тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а в останалите български краища – първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер.

Стопанките отделят особено внимание и умение на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три вида, според предназначението им в обичаите.
Първите са хлябове, посветени на Коледа – големи кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец. Върху тях се прави пластична украса от тесто, като най-често се изобразяват кръст и цветя.

В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна парà или с други белези в нея – сламка, мънисто, и по тях гадаят за бъдещето. „Боговиците” се замесват с „мълчана”, „неначената вода”, налята мълчешком в бяло котле от моми или млади булки, а брашното се пресява през три сита. Приготвянето на питите се поверява на жена, облечена празнично и обредно чиста. Тя извършва необходимите действия, съпровождайки ги с изричане на благословии за здраве и плодородие.

Вторият вид хлябове са посветени на земеделието, скотовъдството, на къщата и покъщнината. Щом тестото е готово, се пристъпва към „писането” на хляба, за което се изисква голям майсторлък. От тесто се моделират моменти и предмети, свързани със селскостопанската дейност в съответния район, и оттам хлябовете се наричат гумно, харман, рало, орач, кошара, бъчва.

Третия вид обредни хлябове за Коледа приготвят момите за избраниците си – коледарите. Това са дебели пръчки от тесто, навити спираловидно или преплетени като плитка, и обградени с отворен обръч. Наричат ги вит-превит кравай. Не са забравени и малките коледарчета. За тях се омесват много коледни кравайчета, колачета, пупки, за да има за всички деца, влезли в къщата.

Докато стопанките приготвят обредните храни за тържествената бъднивечерска вечеря, из селото тръгват малки коледарчета – момченца на възраст от 6-7 до 10-12 години, заради което празникът е познат и като Детешка Коледа. Те са разделени на групи и с преметнати през рамо шарени торбички и дрянови тояжки в ръце, наричани кофръжалка или коледница, влизат от къща в къща. Навсякъде децата изричат благословии и пеят песни, с които пожелават да е богата годината, да се раждат много плод и добитък. Стопаните ги посрещат със сито, пълно с жито, с което посипват коледарчетата.

Още при прекрачването на прага на къщата момчетата викат: ”Бог се роди, Коледо!” Другаде питат домакините: „Славите ли млада Бога?”, а те им отговарят: „Славиме!” След това коледарчетата чукат с тояжките си върху разпилените по земята зърна и викат: ”Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи”. В Разградско момчетата наричат: ”Кълца, кълца, Коладе ле, синца кълца, Коладе ле!”, а в селата в Добруджа: ”Хоцам, боцам, Коладе ле, дай, бабо, едно кравайче!”

Коледарчетата са очаквани с радост и нетърпение във всеки дом, като предвестници на богата реколта. Даряват ги щедро със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети, които момчетата прибират в торбичките си. Дават на всяко коледарче  и от специално приготвените кравайчета – „колачета”, „превитаци”, „кофръги”, които децата нанизват на дряновите си тояжки.

Много важен момент от бъднивечерската обредност е приготвянето и запалването на празничния огън, както и обичаите около него. Отсичането на дървото за огъня извършва момък на възраст за женене или младоженец. Празнично облечен, той отива в гората, избира и отсича здраво буково или дъбово дърво (може и крушово, което ражда много плод). Когато стопанинът внася дървото вкъщи, пита: „Славите ли млада Бога?”, а домашните отговарят: „Славим, славим, добре си дошъл.”

При огнището „миросват” дървото – мажат го с осветено масло в черквата, пробиват дупка в дебелия му край и в нея наливат масло, вино, слагат тамян и я запушват с дървен клин. Така дървото става бъдник, бъдняк, коладник и е символ на раждащия се през тази нощ млад Бог. После  увиват бъдника в бяло ленено или конопено платно и го оставят край огнището. Момите запяват песен за дървото. Вечерта стопанинът тържествено запалва бъдника в огнището и там той ще гори през цялата нощ на Бъдни вечер, а и през останалите коледни нощи. Ако бъднивечерският огън загасне, това се приема за много лоша поличба.

Денят преди Коледа преминава в приготовления за тържествената бъднивечерска трапеза, за която задължително се приготвят само постни ястия, винаги нечетен брой, най-често девет. По традиция на трапезата трябва да има варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, пълнени сушени чушки с фасул, ошав. Слагат се още орехови ядки с чесън и мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия, както и колаче от Игнажден.

В западнобългарските селища за бъднивечерската софра приготвят още зелник – баница с плънка от зеле или праз и счукано конопено семе, и тиквеник – баница с тиква и конопено семе. В източните части на страната, където първата „кадена вечер” е минала, на трапезата слагат запазените от нея сурово жито и „игинашката” свещ. Според широко разпространена народна вяра на Бъдни вечер трябва да има от всичко, което е произведено през годината. Оттук е и названието, срещано в Западна България – богата, голяма вечеря.

Дълбоко е убеждението на българина, че от Бъдни вечер зависи реколтата от нивите, приплодът по добитъка, здравето и късметът на семейството, щастливото задомяване на младите. Казва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-плодородна и честита ще е годината. Бъднивечерската трапеза се нарежда на земята, като под нея разстилат слама, защото „у слама” се е „намерил”, т.е. родил Младенецът. Върху сламата се слага кълчищен чувал за жито, а отгоре постилат шарен месал, трапезник – домашно тъкана покривка.

Между ястията слагат и босилкова китка със сребърна пара, завързана с червен конец. Китката се пази за лекуване и баене през годината. До трапезата поставят палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари. От всичко сложено на трапезата отделят по една хапка за „дядото”, „стопанина”, „наместника” на къщата и  не вдигат софрата през цялата нощ с вярата, че той ще дойде да вечеря.

Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички от семейството не се съберат около трапезата. Оставят място и за покойните роднини. Следва задължителното прекадяване на яденетата, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството. Наместо с кадилница, той кади с палешника от ралото или с керемида, в които са сложени няколко въглена и тамян. Прекадяването се прави три пъти и на всяко кадене домовладиката се прекръства. С този обред, познат вероятно от предхристиянско време, се цели да се прогонят злите, нечисти сили и да се предпазят хора и добитък от тях. Каденето  е съпроводено от благословии за виното и за пшеницата:

Да се ражда пшеница,
под път и над път
и на сух, бел камък,
ласовете да станат като лъжици,
зърната да са като дренки.

След каденето, палешникът с няколко въглена се оставя зад вратата или под водника и там престоява до празника Водици, когато го „къпят” в реката. Въглените се наричат за домашния добитък, лозята, нивите, пшеница, виното и на сутринта стопаните гледат кой въглен е угаснал. Това се приема за знак за бъдеща богата реколта, а  ако въгленът е почернял, беди очакват семейството. В Западна България на Бъдни вечер изнасят на двора трапезата  и викат: ”Джермане, Джермане, облаче! Дойди да вечерамо. Сега да дойдеш, а летоска очи да ти не видимо, ни на нива, ни на ливада!” Тази покана е отправена към Джерман, който според народната вяра е един от градушкарите.

Всички са се събрали около трапезата. Стопанинът и стопанката на къщата (или само най-възрастният мъж) издигат високо над главите си обредния хляб – „боговицата”, и пожелават: ”Толково да е житото”, „Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите!” После разчупват питата и дават на всички по едно парче. Първото парче винаги оставят „за Света Богородица” или го слагат под домашната икона. Част от хляба слагат в храната на добитъка. Най-щастлив е онзи, на когото се е паднала парата – той ще бъде здрав и честит, у него ще е късметът. Има обичай стопанинът на къщата да откупува сребърната парà.

След ритуала с разчупването на коледния хляб всички сядат около трапезата. Строго се почита традицията и вечерята преминава по реда, запомнен и предаван от стари на млади. Спазват се забрани и се изпълняват обредни действия, които най-общо имат за цел да осигурят плодородна година. В този смисъл вечерята започва рано, „за да узреят рано житата”. Никой не трябва да става по време на вечерята, „за да не стават и квачките от яйцата, докато ги мътят”.

Само на стопанина е позволено да става, но трябва да ходи приведен за „да се превиват и житата от зърно”. Това, което остане от коледната пита, поставят на полицата с вярата, че житата ще израснат високи. Има обичай децата да се търкалят върху сламата само на едната си страна, за да натежават житните класове и да полегнат на една страна. Запридат по един конец от кълчища, с пожелание пчелите да ходят надалеч за мед и пак да се прибират в кошерите. Бъдни вечер, както и целият период около зимното слънцестоене, се приема за много подходящ за прогнозиране. Това време се свързва с раждането на новото слънце, с началото на новата година.

Според древни вярвания, каквото е началото на определен период от време, такъв ще е и целият период. Затова на Бъдни вечер се извършват много гадания, които са групирани най-вече около празничната трапеза. За това какво ще бъде времето през различните месеци на следващата година се гадае с 12 люспи от лук – във всяка поставят сол и я наричат на съответния месец. Ако люспата остане суха, това означава, че нареченият на нея месец също ще е сух и топъл. Месецът, чиято люспа се навлажни, ще бъде дъждовен.

Характерът на времето се предсказва и с въглени от огнището, наречени на отделните месеци. Според това дали въгленът изгаря напълно, или не, предсказват добро или лошо ще бъде времето, добра или слаба реколта ще има. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през идната година. Ако той гори добре, пръска високо искри и не загасва – това е знак, че реколтата ще е много богата. Ако в „боговицата” (питата) са поставени нишани, белези, по тях също се предсказва каква ще е съответната стопанска дейност. Ако в парчето хляб се падне сламка, това означава, че много жито ще се ражда. Ако някой намери в хляба клонче от плодно дърво – къщата и челядта ще са честити, тиквена семка предвещава много приплод по свинете и т.н.

На Бъдни вечер се гадае и за здраве. Всеки взема по едни орех, разчупва го и гледа какъв е отвътре: ако ядката му е здрава – и човекът ще се радва на здраве, но ако е изгнила – лоша болест го чака. Всеки хвърля в горящия огън дрянова пъпка или зърна жито и се вярва, че ако те изпукат и подскочат, човекът ще се радва на добро здраве. Най-характерни за Бъдни вечер са моминските гадания за предстоящо задомяване. Девойките слагат първата хапка от трапезата под възглавницата си и вярват, че ще сънуват бъдещия си жених.

Всичко, което  е прекадено на Бъдни вечер, се приема за по-особено и  притежаващо магическа сила. С тази вяра са свързани и много обредни действия. Житните зърна, които се отронват от сламата, върху която е наредена празничната трапеза, се прибират и се хвърлят на хармана по време на вършитба. Това се прави, за да има много жито. Пепелта от „бъдника” прибират в гърне, за да я сложат наесен в житото за посев или в солта за телетата. Орехите и свещта от бъднивечерската трапеза се запазват за следващите кадени вечери. Сламата, върху която е наредена софрата, се запазва и се слага под плодните овошки или в градините и нивите, за да е богат урожаят.

Желанието на селските стопани да се осигури богата реколта през идващата година е залегнал и в много обредни действия, характерни за Бъдни вечер. Преди всички да се наредят около трапезата (или преди изгрев-слънце) на Коледа, „заплашват”, „засичат” дръвчетата, които не дават плод. Някой от семейството „заплашва” с брадва, че ще отсече фиданката, а  друг го възпира с обещание, че през другата година дръвчето ще роди богато. На някои места се среща „заплашване” на нераждали жени, на домашен добитък и на малки деца, които не са проходили навреме.

* Из книгата „Българските традиционни празници и обичаи“ на ИК „Ентусиаст“. Виж повече тук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.