Бъдни вечер - Традицията повелява

Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар.На 24 декември – Бъдни вечер – започват коледните празници,които продължават три дни (до Стефановден).В българската традиция за Бъдни вечер важна роля  играят бъдникът, трапезата с обредният хляб , коледните ястия и коледуването.
 Бъдни вечер Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.Този красив семеен празник е посветен на дома ,огнището ,  но  и  на   починалите предци-родственици.Много надежди и упования  за по-добро бъдеще  са свързани с тази вечер.
В къщите е светло и празнично украсено. Празнуването на Бъдни вечер преминава в очакване на Рождество Христово. Според поверието  родилните мъки  на Богородица започнали на Игнажден (20 декември) и на Малка Коледа "Бъдни вечер"родила младия бог,но съобщила  за това на другия ден.

Бъдни вечер е първата кадена вечер.Празника събира заедно най-близките хора сплотени от обич и желание за честити дни в бъдното.Тази  вечер е много различна от всички други празници ,носи в себе си богати и стари български традиции.Самите обреди водят до

размисъл за доброто на дома и семейството,за уважението вниманието ,които членовете му си дължат и с които един друг се даряват.
Във всеки дом цари радостно суетене свързано с подготовката на вечерта,която изисква
специални приготовления . Жените стават много рано и през целия ден  приготвят
празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа.
Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година.Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.Тази вечер символизира както щедростта на земята ни,така и вечната надежда за плодородие и напредък.По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня,наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" .После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там   то  остава  да  тлее  цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник,  се смята за миросан и осветен.

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и трябва да бъде изобилна. Приготвят се нечетен брой постни ястия – варен боб,сарми с ориз, пълнени чушки, тиквеник,зелник, варена царевица, както и орехи, мед, жито ,плодове, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия.Над всичко е хлябът.За Бъдни вечер се приготвя прясна пита ,в която е скрита паричка за късмет...Хлябът е в центъра на масата ,а свещичката върху него се запалва когато всички са се събрали .В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата.

Вярва се, че тамянът прогонва тъмните сили.  Прекадяват се всички помещения в къщата,
кошарата, оборът. Най-възрастният в семейството отправя молитва за здраве и плодородие и разчупва питата с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". Първото парче се слага под иконата на света Богородица,след това парче  от питката се нарича на къщата и накрая се раздава на  всички.

Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви през  годината.Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата.Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не се повалят  житата .От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато всички заспят,
близките покойници идват да вечерят,и да се погрижат за благополучието на живите.
Момите запазват първият залък от питката. Те го слагат под възглавницата си,за да сънуват за кого ще се омъжат .

Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени,
годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден,от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом
изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около
трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай.
Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала и е настъпила
Коледа – Рождество Христово.

Някога красивата трапеза се нареждала около огнището,в което цяла нощ тлее дървото"бъдник".
Днес се събираме около коледната елха красиво украсена и създаваща празнично настроение.
Този ритуал е пренесен по време на освобождението 1878г.от руските войски,познат е още
от 18 век от  Франция и Германия.

Поверия

На Бъдни вечер се извършва гадаене за плодородие, за здраве и
благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв
кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на
орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава,
той също ще бъде здрав през цялата година.
Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това
обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо,
защото се смята, че тогава желанията се сбъдват.
След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които
родължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи,
защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението
между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите
идват в света на живите.