Празничният бъдник
Днес традицията на коледния бъдник е позабравена и не се практикува, особено в големите градове. Затова нека си припомним повече за нея.
Бъдникът е един от символите на Коледните празници. Той представлява голямо парче дърво, отсечен ствол, който се поставя в огнището и се запалва на Бъдни вечер. Най-често се отсича дъбово, брястово или крушово дърво. Мъжът в къщата е този, който има отговорната задача да избере подходящото растение. Обикновено това е най-младият мъж в семейството. Нерядко всички мъже в селото се събират на Игнажден (20 декември) и организират дружини. Те заедно отсичат своя бъдник и го отнасят у дома. Задължението да се подбере най-подходящото дърво не е леко, тъй като бъдникът е много важна част от празника. Поверието гласи, че след отсичането си стволът не бива да докосва земята. Пробива се специална дупка, в която се сипва вино или пък тамян. Това е обичаят, наречен миросване. Запалването е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино. Внасяйки го вкъщи, момъкът пита останалите от семейството: „Славите ли Млада бога?“, а те трябва да отговорят: „Славим, славим, добре дошъл!”. Стопанинът завършва с: „Аз вкъщи и Бог с мене!“. Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя – Иисус Христос.
8,642 преглеждания
