|
Рождество Христово и Коледа са семейни празници, които се посрещат със специални ритуали от стотици години
Според Евангелието раждането на Иисус Христос е станало в град Витлеем, провинция Юдея. Малко преди раждането майка му Мария и Йосиф отишли във Витлеем. Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Иисус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
-------------
На Бъдни вечер (Малка Коледа, Кадена вечер, Вечерня, Неядка) - 24 декември, семейството се събира у дома. Постили или не досега, всички християни знаят, че тогава на трапезата се слагат само постни ястия. Техният брой трябва да е нечетен. Колкото по-богата и разнообразна е храната, толкова по-голяма ще е реколтата през идващата година.
Най-възрастният мъж в дома запалва празничния огън. Той се подклажда от прекаден и миросан бъдник - специално отсечено дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Вечерята започва с прекадяването на цялата къща, за да се прогонят злите духове.
Под масата се разстила малко слама, като символ на сламата, на която е роден Иисус.
На трапезата
стопанката слага обреден хляб
- "боговица", "богова пита", "божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от мома или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху него се оформят купните на нивата и фигурки на домашните животни. Освен този хляб момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите.
Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата, следващите се раздават на домочадието. Лъжичка от житото се хвърля в огъня, за да има здраве и берекет през следващата година. Обичаят повелява да не се става от масата по време на яденето. Всички стават заедно, за да е плодовито житото. За радост на домакините
трапезата не се вдига, спестява се едно шетане
Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първия залък от погачата и го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.
На когото се падне парата от питата, от здраве и успех няма да се отърве. На него се пада обаче и да изкарва най-много пари през годината и да изхранва останалата част от семейството. Сламата, върху която е била положена трапезата, се използва при различни обреди - на Гергьовден се слага по дърветата за повече плод, пали се по ридовете, за да не ги бие град. Жените, които ще раждат, лягат върху нея, за да им е по-леко.
Цялата вечер се правят гадания за бъдеща женитба, за здраве и благополучие. Те са специфични за различните краища на България.
Коледа, Божик или Божич е най-богатият в обредно отношение зимен празник. Той съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност. В началото на новата слънчева година се правят гадания и предсказания за бъдещето, магически обреди, които
осигуряват семейното благополучие
Празникът е продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участват само мъже, при това ергени. Вярва се, че момък, който не е коледувал, не може да се ожени. Още на Игнажден ергените си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. Те обикалят по къщите на роднини и познати до сутринта.
Коледарите са в празнично облекло според региона и със специална украса на калпаците от пуканки и здравец. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни - пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Освен с кравай домакините ги даряват с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино. Коледуването завършва с общо угощение, на което се канят и женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а
парите се дават на бедните или на църквата,
училището и читалището.
Вярва се, че ако две коледарски дружини се срещнат в селото, това носи лош късмет. Затова, при среща, те се бият с гегите и си разменят краваите.
На следващия ден коледарите се събират отново, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари.
---------
Рождество Христово се отбелязва като официален празник в България с решение на Народното събрание от 28 март 1990 г.
Невинаги обаче 25 декември се е свързвал с отбелязването на раждането на Иисус Христос. През първите векове на християнското летоброене на този ден римляните празнували раждането на непобедимия Бог-Слънце. Корените на този култ водят към по-ранния култ на Ваал, празнуван от семитските народи, и деня на Вениаминовото коляно, празнуван от древните евреи на 23 декември. Дори след признаването на християнството за официална религия в Римската империя през 313 г. и започналите гонения срещу езическите религии, култът към Митра остава твърде силен. Затова император Константин Велики се покръства на 25 декември 337 г. и обявява този ден и за рожден ден на Христос. Така той елиминира слънцепоклонниците, без да засяга особено чувствата им и дори ги улеснява да приемат новата вяра.
----------
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганите дни духове на умрели идват в света на живите. Вярва се, че някой от тях може да си хареса човек от семейството и да го отнесе със себе си.
КАРЕ
КОЙ КОГА ПРАЗНУВА
На Бъдни вечер, 24 декември
Бистра, Гинка, Евгени, Евгения, Първан
На Коледа, 25 декември
Емил, Кристина, Кристиян, Младен, Радослав, Христина, Христо
На Стефановден, 27 декември
Венцислав, Запрян, Стефан, Стефанка, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоил, Стоичко, Цанко, Цоньо, Цонка
Честито на всички именици!
|
На Бъдни вечер Бог изпълнява най-съкровените мечти
