Тиха нощ, свята нощ

Родината на тази песен е Бавария. Годината била 1818-а.

Поетът Йосиф Моор бил свещеник в Оберсдорф, а неговият приятел Франц Грубер – учител и композитор, бил органист в църквата.

Било декември, свещеникът посетил болен човек, който живеел далече. Сторило му се, че близкото село Арнсдорф прилича на Витлеем. Духом видял пещерата, където Мария и Йосиф пазели детето. Долината наоколо му се сторила като пасбището, на което овчарите пазели стадата си и очаквали Спасителя.

Моор се видял с Грубер и станало дума, че органът в църквата е повреден. Моор казал: “Трябва да поднесем на хората нещо ново, за слава на детето Исус. Аз ще напиша думите, а ти – мелодията.” Разбрали се текстът да бъде готов до сряда – 24 декември.

Свещеникът си отишъл и преживял отново картините от онази вечер. Взел перото и написал това, което било в душата му. На другата нощ препрочел написаното: “Ето, Спасител дойде!”

По обяд представил на Грубер песента. Когато я прочел, учителят извикал; “Скъпи приятелю, небесен дар е това, което носиш!” Седнал пред пианото и засвирил мелодията, която добре познаваме. “Тиха нощ, свята нощ…”

Рождество Христово дошло. В края на богослужението свещеникът застанал до Франц Грубер, който го очаквал с китара в ръка. Тогава за пръв път прозвучала, изпълнена от силния бас и звучен тенор, величествената песен “Тиха нощ, свята нощ”. Всички стояли като приковани. Накрая един стар моряк стиснал ръката на Грубер и казал: “Господин учителю, песента ще се пее и когато нас няма да ни има!”

Днес, след повече от 180 години, тя наистина се пее по цялата земя!

Материалът е част от статията "Бъдни вечер в слово и песен" на propovedi.org